ЗА ПРОЕКТИТЕ И ЕВОЛЮЦИЯТА
Сещате ли се за поне един човек, който да Ви е казал нещо добро за държавната администрация в последно време?
Ние поне – не. Дори и на нас ежедневно ни се налага да преодоляваме богат набор от административни трудности, докато разработваме, подаваме или управляваме проектите си.
Скоро обаче, докато споделяхме опита си на среща с група студенти във Варненския икономически университет, си дадохме сметка колко положителни промени са се случили в администрирането на европейските проекти през годините. Това обаче остава някак си на заден план. Ние също често го забравяме и затова решихме да напишем една по-различна статия, като споделим впечатленията си за еволюцията в областта Европейското финансиране, на която станахме преки свидетели и до известна степен участници.
Ние, Боби и Маги – основните двигатели на „И-Деа Консултинг“, работим в областта на Европейското финансиране вече повече от 10 години. Боби започна да се занимава с проекти още през далечната 2004 г., когато работеше по програма ФАР, а аз се сблъсках с проектите през 2008 г. първо като служител в държавната администрация, а после и като консултант. Споделяме това не за да се хвалим с успехите си, нито пък да се оплакваме от участта си, а за да илюстрираме периода, за който имаме преки наблюдения и той е общо взето откакто се заговори за проекти в България.
Как Ви звучи да подадеш проект в торба за боклук? Стряскащо нали.:) На нас обаче ни се е случвало не веднъж. Просто защото в предния програмен период, който свърши през 2013 г., проектите се подаваха на хартия в 3 екземпляра. Затова имаше случаи, когато просто не можеш да намериш толкова голяма кутия в магазините за офис консумативи. Често на помощ се притичваха магазините за храни и напитки, където се смиляваха да ни подарят по някой кашон от вафли, сапуни, безалкохолни и каквото друго се сетите, побиращи 3 огромни наръча с хартия. Ако обаче оставиш осигуряването на кашона за последния момент, проектът може неприятно да се провали заради неподаване в срок. Та така измислихме хватката с торбите за боклук.
Е, сега процесът стана далеч по-цивилизован. Проектите вече се подават онлайн. Има си система, наречена ИСУН (https://eumis2020.government.bg/), в която формулярите се попълват в реално време, запазваш докъдето си стигнал и при следващо влизане в системата продължаваш да попълваш. Малка част документи се подписват при кандидатстване, но се подават пак онлайн сканирани. Та това е огромен напредък, който и на кандидатите и на консултантите много ни улесни живота.
Даже имаше опит нищо да не се подписва на хартия, като въведоха изискване всички придружаващи документи да бъдат подписани с електронен подпис. Нямаше нужда дори да се разпечатват декларациите, защото се подписваха електронно. Модерна работа! Да, обаче това се оказа голям залък за кандидатите. Започнаха буквално да валят отхвърлени проекти заради грешки, които се допускаха с електронните подписи. Тогава Управляващият орган по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) взе мерки в посока подпомагане на потенциалните бенефициенти. За да не се отхвърлят качествени проекти само заради грешките с КЕП, се върна подписването на хартия и сканирането в системата. Ето това е желание за повече успешни проекти!
Онлайн напредъкът при проектите не спира дотук. Вече и управлението на проекти се случва във виртуалното пространство. Все още в етапа на управление има много документация на хартия, но поне отчитането се случва отново в тази система ИСУН, само че в друг модул. Така документацията, колкото и да е много, поне остава в един екземпляр при бенефициента, а не се трупа в безбройни копия огромни папки по коридорите на министерствата. Вярвайте ми, така беше!
Освен модулите за разработване и управление сега в ИСУН си има и модул за наблюдение на напредъка на програмите. Там всеки заинтересован може да провери например по една процедура колко подадени проекта има, може да намери подробна информация за даден проект и какво ли още не. Спираме се на това, защото и около 2009 г. се създаде една друга система със същата цел, която все още е налична на адреса http://umispublic.government.bg/. Там обаче за всеобщ ужас информацията за подаваните тогава на ръка проекти се наливаше в системата от експерти в държавната администрация. Все още помня как с колеги в Агенция по заетостта пълнехме информация в системата след работно време на база безброй отворени класьори с документи по бюрата. Сега това за щастие се случва напълно автоматично на база интегриране модулите на ИСУН. Обзалагам се, че колкото и да сме се старали, информацията сега е доста по-точна. И отново БРАВО на държавната администрация!
Това всъщност са само част от положителните промени.
В зората на проектите беше много забавна връзката администрация – бенефициенти. Администрацията гледаше на бенефициентите с огромна доза подозрение като на полулегални елементи, опитващи се да измамят системата и да вземат някакви пари. Да не говорим пък как се гледаше на консултантите…. Бенефициентите от друга страна гледаха на отговарящите за тях координатори като на изпратени от Гестапо агенти.
Това за щастие много се промени. И двете страни разбраха, че от тая вражда полза няма, поочупиха се, поомекнаха, че даже взеха взаимно да си улесняват живота. Координаторите станаха много по-кооперативни, отговорите им станаха много по-ясни и започна да се усеща, че искат да помогнат на бенефициентите да си изпълняват проектите. Това промени и отношението на бенефициентите. Взеха много по-често да се допитват до координаторите. Така с общи усилия и грешките, и финансовите корекции намаляха.
А сега да навлезем малко в кухнята на кандидатстването и управлението. Все още голям процент от кандидатите отпадат на етап административно съответствие, т. е. още на етап документална проверка при кандидатстване с проект. Преди обаче беше истинска резачка. Ако си забравил някоя отметка в декларацията за категория на предприятие например, тогава беше сигурно, че отпадаш. Сега вече по време на оценка се дават възможности за внасяне на доста допълнителни документи и поправяне на някои пропуски. Разбира се, не можеш да променяш във формуляра или бизнес плана по време на оценка, но по отношение на придружителните документи оценяващите вече са далеч по-либерални. Така процентът на отпаднали кандидати, които не достигат до оценка по същество, значително намаля през последните години.
Самата оценка по същество, т.е. по точкуване на проектите за тяхното качество също стана много по-обективна. Тук определено водач е ОПИК, по която вече критериите са такива, че още на етап кандидатстване може да се сметне един проект колко точки ще получи при оценката. Наистина, през последните години нямаме отклонение в оценките, които сме правили предварително за нашите клиенти. Вярно, стараем се в разработването, но вече 1+1 започна наистина да прави 2 при оценката.
Напредък има и по страшната тема за търговете, при засягането на която все още всички фирми настръхват. За фирмите вече ситуацията стана съвсем ясна – или има процедура, което се публикува в ИСУН, или процедура няма. Процедурата е един вид, когато я има. За сравнение, преди доста години имаше един куп процедури – с пояснителен документ, без пояснителен документ и каквото още се сетите, между които бенефициентът трябваше да играе на тото, за да избере подходящата за неговия случай. Все още не знам коя страна повече се затрудняваше – бенефициентите ли, консултантите ли, администрацията ли.
Да не пропуснем и плащанията. Вярно на бенефициентите много им се иска да си вземат парите в началото и спокойно да се разплащат, ама няма как. Ние обаче още помним как се чакаше по половин-една година след одобрение на отчет, докато ти преведат парите. Сега това време драстично се намали – за съжаление не по всички програми, но ОП Конкурентоспособност и ОП Развитие на човешките ресурси например вече се справят доста добре. В рамките на 1-2 месеца след одобрен отчет парите са по сметката на бенефициента. Също така, преди при доставка на машини например се плащаше от министерството само на база извършена финализирана доставка. Вече се допуска и плащане по аванс към доставчик. Та проектите и откъм пари взеха да стават по-прилични за изпълнение.
За щастие, имаме още много какво да напишем по темата, но ще го оставим за по-натам. А за да не мислите, че проблеми няма, ще си напишем отделно и за трудностите, и за нещата, които още недоумяваме и ни бъркат работата.